Тази нощ Луната била супер, нека,
не я потърсих да я видя.
Останах скрит зад спуснато перде,
тя нека си наднича мисля,
заровил си лицето във възглавницата мека.
Луна ще има и след мене,
ту сърп, ту златна пита, ту пък скрита...
Към нея нощем ще се взират хора клети,
ще се опитват да я стигнат,
но ходейки по нейната повърхност
ще търсят диря, като своята, отъпкани пътеки.
С Луна не се живее, ...