Feb 5, 2011, 3:48 PM

Зимна нощ 

  Poetry » Landscape
486 0 0

Нощта облече звездния си плащ,

Луната суетливо се навъси

и звуците засрамено изтръпнаха,

под натиска на парещия хлад!

Прозорците смълчано мигаха,

като самотни вперени очи,

загледани в отмиращия ден,

в очакване на свойта господарка.

А тя настъпваше по царски,

с тъма изящно-кадифена

и колие пленена светлина,

със гривни от стаена хладина,

сковала във прегръдките си всичко,

дори незнайната за нея топлина!

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??