Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда,
разтапя се в ледената сладост.
Със хрупкавите стъпки по снега,
тя идва със шейна от скреж и радост.
В снежинки от зениците най-чисти
една болезненост измръзнала мълчи.
Скованото съмнение все дирещо
под вежди - тъмнина, всред снежните лъчи.
Но има друг различен свят -
тази зимна прелест ми напомня.
По стъпките в снега да продължа,
тя дава ми копнеж и вяра безсезонна.
© Мария All rights reserved.