Бавно стъпвах в снега и обзет от нега,
те видях да се качваш в трамвая.
Тихо седнах до теб и си купих билет -
с теб поисках да стигна до края!
Беше луд този миг... и прехапах език -
тази нощ да не бъде последна!
Но в студените дни този миг се стопи -
Ти бе птица и литна безследна.
И снегът днес вали, а в душата боли -
Ден и нощ е в мъгла тротоара!
А трамвайният сън е навсякъде вън -
все лети над последната гара! ...