В една студена зимна нощ
аз крачех немощна в снега.
В сърцето си сякаш усещах острие на ръждив нож,
но това просто бе болката в моята душа.
В главата се редяха спомени от минало време
и не спирах да чувам как отвътре сърцето ми стене.
Спрях за миг и затворих очи, а от тях бликнаха горещи сълзи.
Не успях да ги спра - те се стичаха бавно
и пареха лицето ми, премръзнало в студа.
Пареха сълзите, споменът болеше,
а в мене вече искра надежда не гореше.
Продължих да вървя с последни сили, ...