Sep 19, 2020, 4:09 PM  

Зимна свещ 

  Poetry » Love
516 5 12

ЗИМНА СВЕЩ

 

Опира всичко до смъртта –

защото тя е неизбежна.

Щом хлопвам външната врата –

излишно е да бъда нежна.

 

Страстта, която с мен си пил –

в кръвта отдавна е попила.

А пролетният хлорофил –

пилян с невероятна сила.

 

Догаря късата ми свещ

и пламъчето ѝ прощално

просъсква в зимния бъртвеж

на бръснещата прага хала.

 

И аз ще стана шепа прах –

ще спя до корен на тревичка.

Докрай платила своя грях –

безумството да те обичам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??