Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси неголеми,
от най-екологичната храна...
Садихме и копахме зеленчуци.
Треперихме през лятото за тях.
Превързвахме ги често на колнуци.
Аз цяло лято с грижите не спрях!
Днес двора ни е пълен със домати,
на воля краставиците растат,
а колко дини Господ ни изпрати...
Асмите трябва да се оберат.
От род и ябълките натежаха,
подпирам ги така да ги спася,
а тиквите цигулки наедряха,
че за изложба взех да ги глася!
Човек когато някъде посява,
през есента той може да бере...
Аз знам, без нищо нещо не се дава,
туй и глупака ще го разбере!
02.09.2010г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.