Надникнах през прозореца навън. Но заскрежено и кално бе стъклото. Не приличах ли на дървото зимно отвън?! Изправено, насред полето. Само. И среща ветровете. Впило здраво корени в земята, но за жалост оголялите му клони трепереха от студ... Влудяваше ги зимен повей. Какво от туй, че лете бе в премяна китна?! А бях... И аз. Но зимно ми е. И сега като дървото без нея бях останала... Единствено разчитах на голата си вяра, че пролетта ще дойде. И скоро. Надявам се. Когато в този студ тъй гола е ... душата ми. И пуста. Дори и птиците не кацат на дървото... Зима е...
Нелка, от прозореца ми се вижда едно дърво - ябълка. Никой не му обира плодовете. Обаче е като порцеланова статуетка от снега и леда. Всички му се възхищават и винаги се спират да го погледат. Красота!!! Я си представи, ако му бяха ошмулили плодовете... Нямаше никой да го забележи - щеше да бъде като другите - голо и скучно. Прегръдка!!!
Нели, имам една любима картина от човек, когото много уважавам, тя е лятна. Поле, много красиво и залез и на едно малко хълмче стърчи едно дърво, черно с оголени клони. Този стих ми напомни на нея, но в него има надежда, докато в картината нямаше...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.