Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват
старите икони. Покрити с прах…
Потънали в безкрая са. Само страх
останал е. Душата тихо покварява.
Чупливо е времето. Изтъняло стъкло
се напуква. В бездната на погледа
чезне усмивката. Там без светогледа
обречен си. Блед... като платно. ...