Зимно утро от синьо каре
по косите ми щедро се стича
и в сърцето – червено дайре,
зрее огън от смях на момиче.
Шарен миг от мечта на кълбо
се върти по небето и тича,
оцветява едно по едно
всяко нещо, което обичам.
Зима гали снежеца си плах
и го учи на глас да се смее,
насред капчици бял слънчев прах
вдишвам радост, и смело живея.