Зла оттогава съм
В тихата нощ се изправяш злочест:
с поглед ме галиш – копринен и мек...
Как те презирах, разбойнико клет,
как те проклинах, когато без вест
ти ме остави и тръгна натам,
гдето не можех да дойда и аз:
там, де царуват и вечният мраз,
и огънят страшен...
Ти тръгна си – сам...
Зла оттогава съм – с тръпчива вина...
Трудни лета ме натириха в слога. ...