ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час.
А сега за какво да се мръщиш,
да се правиш на зъл и проклет,
щом останахме двамата вкъщи,
с триста болки, събудени в пет?
И каква си я мислеше, Боже!
че животът ни все предстои,
че смъртта е дори невъзможна – ...