yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
Jan 17, 2024, 7:01 PM

Златна сватба 

  Poetry » Phylosophy
609 2 6

ЗЛАТНА СВАТБА

 

Колко бури преминахме с тебе.

(Бях понякога бурята аз.)

Вечни разпри – излишни и дребни,

за прането, за точния час.

 

А сега за какво да се мръщиш,

да се правиш на зъл и проклет,

щом останахме двамата вкъщи,

с триста болки, събудени в пет?

 

И каква си я мислеше, Боже!

че животът ни все предстои,

че смъртта е дори невъзможна –

ще подмине квартала мъглив.

 

По дърветата – куп некролози,

все по-тихо е – ден подир ден.

Спрях да чакам шампанско и рози,

ти макар да остана при мен.

 

Аз сега съм ти съд и присъда –

бях и вчера, каквато съм днес.

А каквото е нужно да бъде,

двама дай да го минем и с чест.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??