Това не е мое.
Някой добър човек
си го е загубил.
Не го искам.
Искам моето златно кюлче -
нека да е малко
или неугледно,
но да ме призове
както аз
го викам от векове
и път от себе си
му направих.
Всички храсти извадих,
плевелите сама убих,
пръстта рохка разбих,
нараненото със смола помазах.
Днес
По пътя странник върви...
Него търси Добрата Съдба.
© Кирилка Пачева All rights reserved.