Jun 8, 2013, 8:40 PM

Златни късове 

  Poetry
378 0 0

Това не е мое.

Някой добър човек

си го е загубил.

Не го искам.

Искам моето златно кюлче -

нека да е малко

или неугледно,

но да ме призове

както аз

го викам от векове

и път от себе си

му направих.

Всички храсти извадих,

плевелите сама убих,

пръстта рохка разбих,

нараненото със смола помазах.

Днес

По пътя странник върви...

Него търси Добрата Съдба.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??