На студени вълни към мен запълзя омразата: късно пристигнах - парцелите са запазени. Други злато копаят - имат правото да ме поучат. Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета. Хайде, палета мои, нека вием на месечина: да ви галя се спирах и тогава са ни задминали.
Къшей сух ще ни хвърлят - колко верни сме си да ни изпитат.
... ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.
Аз този стих няма да го коментирам! Не е нужно, Сашо - колкото и малко сетива да има човек, достатъчни са, за да види сам!
Друго искам да кажа - имаш, не едно!!! Темата си е точно от този живот, за друг - по-натам! Може и да не съм от майсторите, ама виж, имам някаква претенция да съм барем добър читател!
Мдам...казват, че това е най-силното ми стихотворение. Заради този ред. Но знае ли човек? Всеки случай, на едно мнение сте с майстори, пред които аз немея. Инак не съм наясно дали изобщо имам силно стихотворение, но това е друга тема./ И не от този живот.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.