След петстотин години робство
възкръстна пак един народ,
жадуващ за щастлив живот,
изпълнен с гордост и достойнство!
И той за тридесет години
държавата си изгради,
с труда си дружен подреди
цъфтящи ниви и градини!
Но труден бе за него пътя,
защото някъде навън
живееха в кошмарен сън
останалите в робство братя!
За тях бе мисълта му братска,
за тях напъна мишци той
и хвърли се в неравен бой
за да сломи властта тиранска!
И устремът му безпределен
геройства славни съгради,
но не можа да победи
съюзнишкия нрав неверен!
Дойде фаталната година -
тринадесетата поред!
Тя устрема му спря напред
и с вярата му го размина!
И пак коварната съдба
на труден избор го обрече,
към катастрофи го повлече
и в изтребителна борба!
Наложиха му чужди сили
жесток диктат, окови нови,
та паметта му да забрави
дедите му що са творили!
Опита се да се изправи,
но падна под ботуш червен
и дълго беше усмирен,
привързан със вериги здрави!
Започнаха да го разделят,
историята му смениха -
вековни ценности убиха -
безпаметен да го направят!
Откъснаха го от земята,
която даваше му сила,
която беше му закрила
и майчица за него свята!
И той забрави всичко ценно,
оставено му от дедите,
посланията на светците -
да пази името си древно!
Но въпреки това изплува,
от този мрак,от тази бездна -
за светло бъдеще прогледна,
обхванат от надежда нова!
Към новите лъжеводачи
той беше твърде доверчив -
към идеала им фалшив,
та прехода му се затлачи!
И той реши, че иска вече
съдбата своя да поеме -
верните решения да вземе,
за да отиде надалече!
И с този век злощастен да приключи
за да навлезе в нов век, по-щастлив,
където силен, мъдър, прозорлив,
Божествена подкрепа да получи!
05.03.2013 г.