Черна кръв от погледа извира,
устните му в леден прах покрити,
жажда за живот сърцето му раздира,
търси път, но само празнота намира.
Стичат се сълзи, незнайно от къде,
докосвайки се в него, те от студ се вледеняват.
Крещи душа, крещи сърце,
от болка мъртвите души се съживяват.
В скръбта му бродят те, в скръбта се давят,
спасението е на прах изпепелено,
крещи безкрайността на неговата болка,
крещи във страх сърцето разкървено. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up