Nov 15, 2012, 2:29 PM

Змия 

  Poetry
371 0 1

Събличам свойта кожа,

сега съм гола -

цялата съм време и материя.

Можеш

с едно докосване

да ме убиеш.

Но ти стоиш

и просто гледаш.

Гледаш как израства

новата ми кожа.

Когато се  изправям

красива и блестяща,

ти още се усмихваш,

обръщаш се и си отиваш.

А аз оставам,

покорена от любов,

от твоето разбиране.

Ликувам,

защото зная -

аз те имам!

До мене води твоята следа.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??