Змия се надигна от полето,
змия в устата си с много отрова.
Ухапа него в сърцето,
със змийкия си език в пръстта заровен.
Море от черни слъзи поля планините,
загнездиха се в сърцето,
а той избърса си очите
и лечителка намери.
Лекувах го цяла година,
казвах си: "Дано излезе отровата от това пусто сърце!".
Раната му отдавна мина,
усмивка озари бледото лице. ...