Започнахме с две точки. И със скобка.
Тук в превод я наричаха усмивка.
Лекувахме носталгия (без водка) -
поезията беше ни по-пùвка.
Нататък... Ти заля ме с въпросителни
и запетаи слагаше нарочно,
повтаряше ми, че съм удивителна
и бягаше ли бягаше от точката...
А аз – започнах знаците да губя,
да се препъвам в разни многоточия...
Веднъж се сепнах „Май, че ще се влюбя!”
А ти... ми се оплези най-безочливо! ...