Питал ли си се какво е да обичаш някой,
който всеки ден се отдалечава все повече и повече?
Знаеш ли какво е да е бил изцяло твой,
а сега дори и да  не те поглежда вече?
Колко силна беше моята любов!
Вярвах в твоята, но изглежда тя не е била.
Ти беше по-важен дори от самия живот,
жалко само,че не го осъзна.

Преживяхме хубави неща, нали?
Мислехме, че няма да свърши никога.
Сега те няма и боли,
досега не съм се чувствала така:
Самотата убива моята душа,
сълзите напират в очите ми.
Ти беше моята мечта.
Защо погуби живота ми?

Не те виня единствено, защото
още те обичам.
Дори и да не искам,
все още в любовта ни се заричам
с надеждата, че всичко ще бъде
отново както преди,
че пак ще ме прегърнеш
и ще спре да боли.

Искам да спра да мечтая
да залича всички тези спомени.
Как ще те забравя, аз не зная,
но ти ме забрави, нали?
При мен обаче не е така:
ти ме нарани без капка срам,
но дори и да не е тук и сега,
болката ще си отиде, знам.