Знаеш ли, всяка твоя дума
ме пали като огнена клада.
В тези твои очи аз потъвам
и не желая ни капка пощада.

Знаеш ли, всяка дяволска нощ
щом в моите сънища стъпиш.
Гориш ме до късна среднощ
и чакаш зрънцето да напъпи.

Знаеш ли, че вече цвете е то
имащо нужда от глътка вода.
Не иска да знае ни как, ни защо
оставено е само на света.

Знаеш ли, че желана си ти
и ме правиш невероятно щастлив.
Изпълваш ме с милиони мечти,
отново се чувствам истински жив.

Знаеш ли, щом съм в плен на съня
устни в твойте искам да впия.
Тогава се будя насред утринта
и започва денят ми с униние.