Feb 20, 2008, 11:37 AM

Знам 

  Poetry » Other
565 0 10
Тя влезе тихо, стъпвайки на пръсти,
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?

Приседна плаха, досами вратата,
загледана в прозореца отсреща,
във който отразени се оглеждаха
отсенките на нощните звезди.

А по стената - блещукаха
като светулки,
и гонеха се милион свещи -
искрици от камината...

Обърна се, погледна към Луната,
в очите я погледна - тъжни бяха.
И я попита тихо: Нима си плакала?
- че нямаше ме в онзи късен час?

Недей. Не искам да си тъжна.
Усмихни се. Погледни се в огледалото...
Протегна си ръката и погали я:
Сега съм тук. Дойдох.

Нима съм закъсняла?
Нима е вече много късно
отново любовта си аз да върна?!
Онази, същата...

Не вярвам... Той ще се събуди.
Знам. И пак ще ме погали.
Нека да поспи... изглежда - уморен е,
но утрото щом се роди - той пак ще ме погали.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ,,Недей. Не искам да си тъжна.
    Усмихни се. Погледни се в огледалото...''

    !!!
  • Любов и нежност струи...!!!
    Поздрави, Нелка!!!
  • изпълнен с обич,нежен стих...
  • Мая, този специално-не съм го писала набързо, но знам, че нещо му куца.
    Ще се опитам да го пооправя, но...нещо тия дни не ми спори. Така, че критиките са уместни, но ако някой има виждане по въпроса, приемам, и ще съм ви благодарна!
  • Хубаво е! Браво!
  • Хубав стих!
  • Нели и аз мисля, че трябва да го пипнеш малко. Имаш таланта и възможностите. Но все пак това е мое неангажиращо мнение.
    Поздравления!!!
  • Нека има утро,Нели!По-красиво и по-светло от предишното!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • малко хаотично е написано, Нели. набързо.
Random works
: ??:??