Знам

Един единствен жест аз искам да усетя.

На ласка палеща неистово духа.

На жарък поглед, грабващ ме изцяло.

На дъх свистящ през мене, в мен, в нощта.

Една любов поиска да ме следва.

Сега не мога да й позволя това.

Не бива толкоз нежно да я гледам,

А мога, но не искам да я спра.

Простих си с мъка, но не искам да я давам.
Не може друг така да я обича и цени,

И тъй да се топи с подобен плам за нея.

Не искам никой в нея да се врича през сълзи.

И няма да я дам... ако поискам.

Но ще поискам ли - не знам.

Каквото е сега, ще го подтискам.

И все ще оцелея... знам.