Тъй много липсва ми сега | |||
спокойствието на душата. | |||
Да се отпусна и заспя, | |||
тъй както спят децата. | |||
Тъй много липсва ми сега | |||
да съм обичана, желана. | |||
Да чувам исканите две слова | |||
и да заспивам обладана. | |||
Но сигурна съм, вече знам... | |||
Не е далече оня миг, | |||
във който в теб ще се притисна, | |||
защото чул си моя вик. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
С пожелание!