Jan 8, 2006, 10:07 PM

Знам, че пак ме пързаляш 

  Poetry
875 0 5
Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
- Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??