Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние
и да късаш плътта си, полудял без човечност.
Да убиеш всяка нравствена клетка, защото така трябва -
да се впишеш в живота със смазваща липса на честност.
Знам какво е да чакаш пристиснат безкрай в часовете,
и там, оглушал в тишина, свит до възел на котва,
да видиш смъртта, надничаща кротко зад страховете,
когато с тъгата, преситен, изгубиш посоката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up