ЗНАМ КАКВО ОСТАВА

... сив, денят набърчи вежди, сякаш кътник го боли,

чайки чепкат мокри прежди – сури повесма мъгли,

чорлави фъндъци пяна мъкне мръсната вълна,

Господ сякаш тегли с брана тежки буци светлина –

плажът скърца и се кърти,

стрива пясъка на сол,

колко рождества и смърти изпроводих – сам и гол,

от безмълвните лефери учих се – да дишам тих,

именцето си – Валерий! – всуе нивга не мълвих,

чист, през почести и слава, в злато – купчинки боклук,

знам какво след мен остава –

дата, подпис, аз бях тук.