Знам, мислиш за мен сега,
искаш да усетиш отново моята топлина,
да вплетеш ръка в моята ръка,
да усетиш със сърцето си какво е любовта.
Знам, желаеш да погледнеш пак в моите очи,
да ме прегърнеш с топлите си ръце
и да чуеш как тупти за теб моето сърце.
Знам, искаш да си с мене винаги,
но ти ме смени с друга, нали,
не се обвинявай за съдбата ти,
че за миг срещна и загуби любовта си.
Знам, боли те от нашата раздяла,
но знаеш ли, че без теб бавно ще умра
и никога не ще намеря отново любовта.
Знам, че довечера пак ще си с нея,
но в мислите ти аз ще бъда,
и ще проклинаш деня, в който нея избра,
а остави мен и любовта.
Знам, че желаеш да ме целунеш,
да кажеш, колко много ме обичаш,
но вече ще ме гледаш, без да ме имаш.
© Радослава Соколова All rights reserved.