Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах.
Сигурно беше молитвен горещият взор.
Мислех, че вече дошъл е часа ни последен.
Но изведнъж от небето чух звездния хор.
Лирата звънна, пристъпи напред Андромеда,
сложи живота ни тежък на точни Везни
и Еднорог в хоризонта разгърнат се вгледа.
Там той видя заревото на бъдните дни. ...