Зная, че безвремието липсва
Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя?
А ятата - с пътна диагноза.
Змиите в дълбокото на дупките
крият най-модерната си кожа.
Дните намаляват. Само мислите
стават дълги и държат до тъмно
всички равноправни безразличия,
дето целя с чистата си съвест.
Вдишала мъглата от афиша,
изчислявам правото на хикса
някаква съдба да ми напише
и да се престоря,че ще свикна.
Вкусен плод. Размазано червило.
Зная, че безвремието липсва.
Само най-безстрашното плашило
къса отеснялата си дрипа.
Свързани произведения
Comments
-
Краси, Георги, Марианче, благодаря ви!
-
Хубаво.
-
Съвсем точно Райне. Пак ме изненада приятно. В ароматът на домашната лютеница има много поезия
-
Добро утро, Краси и хубав ден!Казват,че септември сутрин ухае на есен, денем-на лято, а вечер-на чушки... 😃😜, а аз ти пожелавам да ухае на поезия! Стихчето ти е прекрасно!
Усмихнат ден, Гавраиле! Може би е в сега бъдещето и не е виновен климатът -
Безвремието...всъщност то е необозримия път към бъдещето.Няма ли го него къде е бъдещето?
-
Липсва безвремието, най-много на времето,
откакто го вкараха в календара...
Само съвестта още държи будно бремето,
на мислите, счупили й кантара.
Райне, вместо коментар, поздравявам те със стих за хубавата творба.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
