Привиждат ми се риби, океани –
от слънцето е, щом премрежа поглед.
Въртят се като свредел. И денят ми
прелива изумруди или странност.
Изплъзвам се, на косъм да ме хванат,
и гледам отвисоко, чак зад облак.
Не дишам, да не чуят и дъха ми
и оберат коралите и хвърлят камък.
Или приплъзвам перки затаени
въртопа с цяло тяло да приема.
Водата да ме грабне, да се слея
в съдбовни и солени откровения.