Стрелецо, мой!
Ти все забързан, някъде отправен,
опъваш гъвкава тетива
и цели някакви преследваш,
без дъх останал, неуниващ!
Ти - вечно недоволен от съдбата,
все търсиш нови измерения,
но я поспри, ослушай се в тъмата,
щурче навярно пее някъде в тревата.
Не чуваш ли звездите как ти пеят?
Не виждаш ли луната как ти се усмихва?
Не чувстваш ли душата си, която тръпне, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up