Красива е зората край морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето
по слънчевата диря други светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна
и иска ти се с него да отплаваш
или да станеш чайка среброкрила
и грижите си долу да оставиш.
Море, море във сушата се спираш,
ти наш'те грехове дошло си да изчистиш
и в пясъка си милион мечти събираш,
които бляскат във водата като бисери.