Обвити в мъгла - необятни селения,
лъкатушат в просъници дните
и се вмъкват внезапни прозрения,
щом на Бог вечер видя очите.
Всепрониква и отвътре ме жари
една сладост, тъй нежно гореща
разделила на всичките твари
капчици чиста и бяла надежда,
че любов щом в сърцата ни има
и сутрин все още ни будят петлите
ще си отидат сън, студ и зима,
а Зората за Теб ще бъде вестител.