Зори отминали в далечно време проблясват живи пак пред мен игра на зъл демон, който иска да отнеме последната утеха в призрачния ден, когато голи сенките танцуват във тъжен валс на черна самота и мъртви сови със сърцето ми пируват в устните оставили вкус на празнота. Тогава и надеждата със вик умира, удавена в потоп от минали зори. Тогава и часовникът зловещ замира, и се чуват само моите сълзи. И там сама на пода свита виждам слънцето за сетен път, а бял гълъб някъде отлита с душата ми към адовия кът.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.