Зори отминали в далечно време
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват
във тъжен валс на черна самота
и мъртви сови със сърцето ми пируват
в устните оставили вкус на празнота.
Тогава и надеждата със вик умира,
удавена в потоп от минали зори.
Тогава и часовникът зловещ замира,
и се чуват само моите сълзи. ...