Надвеси се, Зорнице, над мен,
тази нощ е така непрогледна.
Тази нощ съм от сълзи пленен,
ти си мойта надежда последна.
Покажи ми, звездице лъчиста,
над дома ми изгряла в нощта,
онзи път от сребро и мъниста,
който гони неспирна тъга.
И да тръгна по него, сребриста,
без неслука, без тайни, без страх,
на небето душа да разлистя,
тук до днес да цъфтят не успях ...