ma4enka (Мария Костова)
49 193
Apr 3, 2008, 3:01 PM

Зов 

  Poetry » Love
850 0 5

                                   ЗОВ

Къде си, Любов?

Земята цяла преобърнах,

неизбродими друми извървях,

надзърнах

 в хралупи горски,

в пещери -

нийде, никъде

не те открих.

 

На пръсти се повдигнах,

раздиплих облаците

по небето

и ми се струваше,

че ето -

под пухеното одеяло

на мъглите

ще те зърна нейде

на кравайче свита.

 

В потайни

морски глъбини

се гмурнах,

отместих

всяко камъче и мида.

Напразно.

Пак не смогнах

да те видя.

 

Ела,

пречисти ме, Любов!

Отнеси ме

като вълна -

океанска, голяма...

Без теб животът ми

живот ли е -

помийна яма.

Не ме отминавай,

заклевам те, Любов!

Не е възможно

да те няма!

© Мария Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??