Зов

Nov 2, 2010, 10:25 PM

Poetry » Love

556 0 0

Зов
Животът ни като сезоните протича,
отдавна в детството остана пролетта,
и ето, вече лятото отлита,
на портата почуква есента.
Поглеждам в огледалото и виждам.
Очите същите са с плам,
но образът ми е различен,
тук-там със ситни щрихи очертан.
До вчера нашите деца
държаха теб и мене за ръка
и като птиците през есента ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зов

Want to read more?

Random works