Jan 21, 2016, 5:49 PM  

Зов 

  Poetry
538 1 2

ЗОВ

 

Пак търсиш го, моя душице,

нейде в небето, сред звездите.

Спри да странстваш вече, сестрице.

Слез долу. Вземи и мечтите.

 

Недей да бродиш повече. Стой!

От толкова време аз чакам.

Намери вече своя покой.

Върни се. Дано те дочакам.

 

А ти, сърчице наранено,

което там в ляво болееш,

не тупти така уморено

и започни пак да копнееш.

 

Престани да страдаш вече. Спри!

Нямам сили. Недей ме убива.

Имам нужда от теб, разбери.

Нека пак да почувствам се жива!

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??