Feb 13, 2005, 4:07 PM

ЗОВ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ 

  Poetry
944 0 5
ЗОВ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ

Сега препускам на жребец от пламък,
кръвта във вените кипи,
сърцето ми е лед и камък,
в очите ми гневът блести.

Зад мен остана всичко скъпо.
По стар и прашен път вървя.
Отново сам във свойта мъка,
аз следвам своята съдба.

Жадувам свято отмъщение!
Наточен мечът ми гори,
със смърт ще сея провидение,
дори духът ми ще мъсти...

Палач ще бъда за последно,
с гневът ми страшен се срещнете.
За милост време не остана -
смъртта в лицето погледнете.

В очите ми гневът ужасен е,
но пламнаха безброй сълзи
сърцето каменно затупка бясно,
гробовно утрото мълчи...

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е!
  • харесва ми!!!
  • а ве братче къде да те търся аз?ти си бил убиец е.лелеее.недеи да взимаш всичко на сериозно.помни думите ми:дърветата които си изгубиха листата,някои ден пак ще имат.!!!!!!!!!!!!
  • Хе хе хе...Всъщност го написах когато чух едно парче на "Дрийм Ивъл"
    На английски няма да се римува...Ще си направя банда и ще го изпея на български
  • Много добро. Преведи го на английски и го изпрати на MANOWAR. Ще го харесат...
Random works
: ??:??