З О В З А П О М О Щ
Ела, попътен вятър, настигни ме!
в житейския огромен океан!
Аз моля те, по-скоро научи ме
как да открия сигурния стан!
Че бурята ме лашка сред вълните
със кораба безумно полудял
и моят глас се блъска във стените,
в стихията по чудо оцелял.
Сега къде сте, близки и роднини?
Къде сте днес, в най-трудния ми миг?
Пак бурята ли чакате да мине?
Не чувате ли сетния ми вик?
© Стойна Димова All rights reserved.