Вървя по пътека със цветя
и виждам двойка ръка в ръка.
Вървят и те безпощада по пътеката такава.
Изведнъж шум се чу...
сърце разбито изсумтя.
Двамата се гледат и си викат...
Колко лошо е това,
което случи се тогаз.
Слънцето помръкна
и вятърът жесток подухна.
Двойката щастлива нявга,
а времето само със своята стихия
свята зов за раздяла пак повя
и зася в тез две млади сърца болка пуста и тъга непоносима.
Зовът разнесе се зловещо
и вятърът отвя надалече 

любовта

и ръцете разделиха се така,
както падат от дърветата жълтите листа.