Брада посивяла, набола едва,
рисува дните на зрелия мъж.
Открадва си време, час, дори два,
поглежда към себе си, така изведнъж.
Вече не вярва на думи, целувки,
на поглед, прегръдки и какво ли не още.
Безгрешно познава лъжа и преструвки,
от тях е далеч и спокойно спи нощем.
С брадата набола едва, той облича,
ситните бръчки на своето минало.
Зрелият мъж силно обича,
любов има в сърцето, ще има, и е имало. ...