Слънцето залезе в гъста, сивкава мъгла,
хармоника засвири там, на края на света,
едва-едва надзърна през прозорец светлина,
когато тихо хлопна се по старата врата.
Тревожно впериха се в нея двадесет очи,
излая куче, преди кротко да си замълчи,
потропа се отново, длани сграбчиха дула,
когато всички чуха звуците на песента.
Потрепнаха, объркани, огледаха се плахо,
усмивка появи се и изчезна във сумрака,
ръка почти с увереност посегна към резето
и сякаш след порой утихна и заспа небето. ...