Aug 21, 2009, 9:38 PM

Звезда 

  Poetry » Love
736 0 5

Събудих се във тиха синева 

и пак луната устните докосна, 

прегърна ме мастилена нощта, 

с мека топлина ме омагьоса.

 

Усмихнах се и звън се разпиля,

докосна прекрасната вселена.

От мен разля се ярка светлина

и спомних, че звезда съм устремена.

 

Откъснах се от небосклона тих

и към тебе с трепет лудо полетях,

Хвърлих се във твоята жарава

и с буен огън в теб до изгрева горях.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??