Нощта и ето аз съм във стихията си,
подгонил здраво мечтите детски,
с надежда да те срещна изведнъж.
Сърцето ми не иска нищо друго,
денят да срещне във прегръдка топла,
забравил що е болка от любов.
Е, ето го отново вестителя,
че идва ден и много за изпускане,
когато със милувката си нежна
очите ми отваря изведнъж.
Звезда, която се усмихва,
огряла мислите самотни, ...