May 26, 2006, 1:15 PM

Звезда 

  Poetry
1019 0 3
Нощта и ето аз съм във стихията си,
подгонил здраво мечтите детски,
с надежда да те срещна изведнъж.
Сърцето ми не иска нищо друго,
денят да срещне във прегръдка топла,
забравил що е болка от любов.
Е, ето го отново вестителя,
че идва ден и много за изпускане,
когато със милувката си нежна
очите ми отваря изведнъж.
Звезда, която се усмихва,
огряла мислите самотни, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.

Random works
: ??:??