Когато всички спят и сънуват те,
аз мечтая под откритото небе
за най-прекрасното създание…
И чудя се аз в този късен час
що за орисница ме прокле с тази съдба
да обичам една звезда.
Лежа в нощта и чудя се кога
ще има възможността
да прегърне ме тя.
И докато си мисля аз това,
започна да се приближава тя;
и над мен се наведе и прошепна ми тихо „Ела”…
„Ела със мен тази нощ,
Ела, избягай от всичко това
И бъди щастлива до края на света.”
Всяка нощ аз мечтаех за това,
да избягам от деня
и да заживея с нея във нощта.
Мечтаех да целувам нежната ù уста,
да прегръщам грациозната ù снага,
да се топля на горещите ù бедра,
да се крия от света зад русата ù коса.
И препуснахме
към безкайното небе
с нея хванати за ръце.
Да сбъдна моята мечта,
Да следвам моята съдба,
Да живея с тази красива звезда
до края на света.
Но това бе само мечта,
плод на въображението на една самотна жена,
изгубена по пътя към дома…
© Патриция Савова All rights reserved.