Една звезда изгрява на небето.
Една душа си тръгва от света.
Объркана, изгубена - повикана.
След нея - страх и самота.
Светът е спрял облян във сълзи,
безжизнено сред спомени се рей.
Не може загубата да приеме.
Не вижда смисъл да живей.
А таз душа повикана, намира
нов път и нова светлина.
Потребност друг от нея има,
от нейната прегръдка и смеха. ...