Apr 6, 2011, 7:42 PM

Звездата на познанието 

  Poetry » Phylosophy
1057 0 0

Това е стихотворение по зададена тема, представлява тропар, преведен от църковно славянски, който аз имах за задача да превърна в стихотворение. Имах пълна свобода на действие и реших да го публикувам тук. Дано ви хареса.

 

 

 

 

          Твоето рождество,

          като прометеев пламък, 

          чрез светлината сияйна

          на познанието благовечно,

          озари и просветли света,

          Христе Боже наш.

 

          Защото в него онези,

          които служеха  на звездите,

          не бяха научени.

          И как точно в него онези,

          от звездата се научиха,

          да се покланят на тебе.

 

          И да познават тебе –

          слънцето на правдата,

          научиха се те.

          И до познанието за тебе –

          изтока на висините,

          домогнаха се те.

 

          Защото, Господи –

          ти си светлина,

          ти прогонваш всяка тъмнина,

          на разума нестроен.

          И като ярка звезда,

          ти си в мрак безкраен светлина.

 

          Господи, за теб да бъде слава!

© Пресиян Пенчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??