Тъй е голямо там навън полето,
тъй тъмно е- градът отдавна спи-
една звезда угасва във небето-
таз', дето никой в нищо нивга не вини,
но винаги след нея си виновен,
следите ù ги носиш доживот -
звезда е уж, ала е трън отровен...
след който ти си просто епизод
ненужен вече,
нежелан,
прегазен...
и някак си отвътре празен! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up